
Алуминиевата обработваща техника постигна значителни пробивове през 2020 г. благодарение на подобрения както в инженерните методи, така и в изследванията на материали. Системите за високонапрежно оловно леене сега постигат точност от около ±0,05 мм, което позволява изработването на сложни форми, необходими за части от самолети и рамки за батерии в електрически автомобили. Производителите започнаха да внедряват хиперспектрални технологии за визуализация, които откриват дефекти още при тяхното възникване по време на производството, намалявайки отпадъците с около 18% спрямо показателите от 2019 г. Още една голяма промяна дойде с модулни екструзионни преси, оборудвани с бързо сменящи се инструменти, което спестява приблизително 40% от времето за настройка. Освен това компаниите приеха по-ефективни методи за индукционно нагряване, които всъщност намаляват електроенергийното потребление с приблизително 22% за всяка тонна обработен алуминий. Тези промени не са просто числа на хартия – те представляват реални икономии и по-добър контрол на качеството в целия процес.
Секторът на производството наскоро постигна истинско подобрение в автоматизацията, като около три четвърти от екструзионните заводи вече използват системи за затворен контур, за да поддържат оптимални температури и налягане по време на процеса. За хората, които работят с формоване на метали, дигиталните двойници са станали доста разпространени в наши дни. Тези виртуални модели позволяват на инженерите да тестват поведението на билингите още преди началото на производството, което намалява пробите и грешките при проектирането на матрици приблизително три пъти в сравнение с по-старите методи. Проучване на Института Понеман от 2020 г. показа още нещо интересно – когато фабриките внедряват системи за предиктивно поддръжка, базирани на интернет на нещата (IoT), те успяват да намалят неочакваните спирания с около една трета. Междувременно системите за проследяване в облака почти са елиминирали досадните грешки при въвеждане на данни, които доскоро пречеха на операциите (спад до само 11%). И не забравяйте ролята на изкуствения интелект при избора на най-подходящите сплави за различни задачи. Този умен подход е повишил ефективността на материала с 15% до 20% именно в производството на автомобилни части и строителни материали.
Очаква се вълната от технологични постижения, наблюдавани през 2020 г., да подпомогне глобалното търсене на екструдирани продукти с устойчив темп от около 7,15% годишно през периода 2024–2032 г. Голяма част от този ръст идва от начина, по който компаниите интегрират технологии от Индустрия 4.0, като системи за предиктивно поддържане и онези модерни инструменти за мониторинг в реално време, които осигуряват плавна работа на операциите. Производителите на автомобили и строителните фирми също обърнаха внимание, особено в Европа и Северна Америка, където екологичните правила стават все по-строги. Те се обръщат към тези изключително прецизни алуминиеви профили, тъй като те просто имат смисъл за намаляване на отпадъците. Според доклад на индустрията, публикуван през 2025 г., почти 4 от всеки 10 последни подобрения в производството включват някакъв вид автоматизиран процес на екструзия. И нека не забравяме и въздействието върху крайния резултат – тези промени обикновено спестяват на производителите между 14% и почти 20% годишно само по линия на производствените разходи.
След 2020 г. инвестициите в екструзионни заводи в Азиатско-тихоокеанския регион и Африка нараснаха с около 22%, предимно поради търсенето на по-леки материали за производството на слънчеви панели и превозни средства. В страни като Виетнам и Нигерия местните мрежи за доставки намалиха периодите на изчакване с приблизително 30% благодарение на подобрена координация на логистиката. В същото време компаниите започнаха да използват повече рециклиран алуминий, като потреблението му нарасна почти с 45% през периода от 2020 до 2023 г. Производителите реагираха на растящите нужди, като инсталираха модулни екструзионни системи, които могат да бъдат разширявани по необходимост. Някои фабрики също внедриха нови методи за охлаждане, които допринесоха за увеличаване на производството с около 18%, дори когато температурите достигаха максимум през пиковите производствени сезони.